Постинг
08.05.2007 14:40 -
Още хаос в картина...
Автор: anially
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1014 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2007 15:42
Прочетен: 1014 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 08.05.2007 15:42
Усещането, погледнато от една от многото гледни точки, е че съм се изоставила - сякаш не ме е грижа за мен! От около 4 години. Защо? Защото ми се случиха лоши неща и аз реших, че животът не мисли, че заслужавам добри, и няма смисъл аз да го мисля и да се стремя към това?... Животът не беше ласкав с мен (а беше бил винаги преди!), почувствах се обратното на помилвана, и като дете, разсърдило се на родителите си, се оттеглих в ъгъла огорчена. Реших, че неговото веселие и усмивките му, хубавите неща, които раздава, малко като на лотария, са за тези, които се веселят и танцуват там в центъра... а аз вече не заслужавах да бъда там?... Дали защото не се оттеглих доброволно година по-рано, загледана, обърнала се, полагаща грижи за едно-единствено нещо, което се оказа от нещата отстрани... отстранено от живота... а уж обещаваше, че ще ме заведе до вихъра му... :) , всъщност ме отдалечи максимално от него :))) Аз се отвърнах от живота, може би дори го отблъснах, обърнах му гръб, решила, че това, към което съм се устремила, ще ми даде живот, че ми е достатъчно да живея само с него, и после беше трудно да се върна, отблъскването, което бях създала, сега действаше срещу мен...
Наистина... нещото ми обещаваше живот, обещаваше ми, че завинаги ще бъде мое, а всъщност се отдалечи, уж беше тук, а всъщност изчезна... такова беше съществуването му - несъществуващо...
И после... като си отстрани на живота, извън очертанията му, оказва се, че започват да те обсипват беди. Отпуснах се омаломощена там на моето място и гледах с премрежен поглед веселяците в далечината. Имаше много път до там, студен, а аз бях уморена, и смятах, че ако отида, никой няма да се заинтересува от мен, няма да ме забележи, така или иначе щях да продължа да бъда сянка... ... Реших да не участвам, а само да се пазя - от страшното, от бедите, от страховете - да се опитвам да ги предотвратявам, да ги избягвам, като се страхувам от тях! Като ги сложа под похлупак - образите, усещанията за тях - и непрекъснато поглеждам към тях - да не би да са се приближили или променили, уголемили или случайно смалили... Страхът, с който ги обработвах, сякаш ги караше да не мърдат, да не се променят, да не увеличават размерите си, или поне да го правят бавно, контролираше ги!, но насочвайки го всеки следващ път към тях, всъщност ги насищах с още повече страх, концентрирах още повече от него около тях... Грозна, черна градина с уродливи цветя... Като елфите, които, не помня вече как, станали орки. Предполагам, че това е станало с всички хубави неща около "бедите", които, покрай тях, са били облъчени със страх.
Сега трябва да поливам градинката с любов, за да отметне нежно страха като одеало, под което до сега е спала, за да покаже - на мен и на самия него - че и той не е толкова страшен!...
Наистина... нещото ми обещаваше живот, обещаваше ми, че завинаги ще бъде мое, а всъщност се отдалечи, уж беше тук, а всъщност изчезна... такова беше съществуването му - несъществуващо...
И после... като си отстрани на живота, извън очертанията му, оказва се, че започват да те обсипват беди. Отпуснах се омаломощена там на моето място и гледах с премрежен поглед веселяците в далечината. Имаше много път до там, студен, а аз бях уморена, и смятах, че ако отида, никой няма да се заинтересува от мен, няма да ме забележи, така или иначе щях да продължа да бъда сянка... ... Реших да не участвам, а само да се пазя - от страшното, от бедите, от страховете - да се опитвам да ги предотвратявам, да ги избягвам, като се страхувам от тях! Като ги сложа под похлупак - образите, усещанията за тях - и непрекъснато поглеждам към тях - да не би да са се приближили или променили, уголемили или случайно смалили... Страхът, с който ги обработвах, сякаш ги караше да не мърдат, да не се променят, да не увеличават размерите си, или поне да го правят бавно, контролираше ги!, но насочвайки го всеки следващ път към тях, всъщност ги насищах с още повече страх, концентрирах още повече от него около тях... Грозна, черна градина с уродливи цветя... Като елфите, които, не помня вече как, станали орки. Предполагам, че това е станало с всички хубави неща около "бедите", които, покрай тях, са били облъчени със страх.
Сега трябва да поливам градинката с любов, за да отметне нежно страха като одеало, под което до сега е спала, за да покаже - на мен и на самия него - че и той не е толкова страшен!...
Все пак - още е само есен!
Да си спомним за още един велик българин
Катрин Вачева е вече булка, но все още о...
Да си спомним за още един велик българин
Катрин Вачева е вече булка, но все още о...
1.
анонимен -
Я се стегни!
08.05.2007 15:31
08.05.2007 15:31
Животът е такъв какъвто ти го виждаш през твоите си очи! Постарай се да виждаш само веселите неща поне известно време докато се съвземеш!
Излизай навън и то само с приятни за тебе хора!
Бъди смела! Никакъв страх!
Успех!
Любов и настроение!
Вярвай!
цитирайИзлизай навън и то само с приятни за тебе хора!
Бъди смела! Никакъв страх!
Успех!
Любов и настроение!
Вярвай!
Много по-добре съм вече, но си рисувам тези картини и така подреждам хаоса в чекмедженца... Помага ми.
Успех и на теб!
цитирайУспех и на теб!
3.
dragosakos -
Животът е като колело
10.05.2007 12:28
10.05.2007 12:28
А ти се въртиш на това колело. Веднъж си горе, веднъж - долу.... Най-хубавото е, че в по-голямата част от времето си някъде по средата. Важното е, когато си долу, да се мобилизираш възможно най-бързо да стигнеш до горе!
Дерзай!
цитирайДерзай!
"Важното е, когато си долу, да се мобилизираш възможно най-бързо да стигнеш до горе!" - Да, така е, стига да можеш... да имаш няколко необходими за това неща - в себе си и около себе си... или поне едно такова :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1185
Блогрол
1. wildroses - толкова близко и познато... :)
2. eleni - за душата... и облаците... и...
3. gioia - вълшебен увличащ те свят!...
4. dressy
5. navigo
6. felixkotkov
7. leif - същественото в малко думи
8. noir
9. pepelopes
10. candy
11. esen
12. посоки и разстояния
13. Най-най-любимото ми нещо :)
14. ...
15. близко...
16. Всяко събитие в живота е чудо...:)
17. психология
18. krasitta :))
19. ...
20. Нашето детство :)
21. психология
22. здраве
23. песничка :)
24. Въпросите...:)
25. Anima - Animus :)
26. ...прегръдка на душите...
27. душата...
28. Егото...
29. приказки...
30. ефирно...
2. eleni - за душата... и облаците... и...
3. gioia - вълшебен увличащ те свят!...
4. dressy
5. navigo
6. felixkotkov
7. leif - същественото в малко думи
8. noir
9. pepelopes
10. candy
11. esen
12. посоки и разстояния
13. Най-най-любимото ми нещо :)
14. ...
15. близко...
16. Всяко събитие в живота е чудо...:)
17. психология
18. krasitta :))
19. ...
20. Нашето детство :)
21. психология
22. здраве
23. песничка :)
24. Въпросите...:)
25. Anima - Animus :)
26. ...прегръдка на душите...
27. душата...
28. Егото...
29. приказки...
30. ефирно...