Понякога триенето на постове е истинско щастие!, освобождаване!... Което отваря място за радост и вътрешен пенлив смях :)))... като река, която събира водите си и става все по-пълноводна... :)))


Освобождаване от опитите за самозаблуда, признаване пред себе си... на разочарованието - от мудна работа, заспали, незаинтересувани колеги, его-центрирани и консуматорски настроени приятели...
От себе си, че оставих да ме повлече това течение и реалността да стане обикновена и скучна, вместо да остана при своите неща!...

Обещание за честност? Необходимост нещо да се погребе? Не ми се влиза в това сега, сега нямам нужда!! :)

Бодрото, свежо усещане от тези, които ведро, бавно и смислено обработват и изграждат градината :)


При мисълта и усещането за реката, тази мелодия самичка се запя в главата ми преди дори да успея да я разпозная! :))

и аз обожавам да трия постове и неща, които съм написала, точно заради това маниакално освобождаване. понякога, разбира се, съжалявам, но като цяло е отпускащо. въобразяваме си, че така започваме на чисто без заблуди, всъщност това е най-голямата заблуда
Лека вечер :)

съм съгласна, но ако някой друг го направи вместо теб - боли!

Wildrose, аз трия рядко и много внимателно, по-скоро бих изтрила по-малко отколкото повече така че после да съжалявам. За мен не е просто триене на постове, а и на вътрешни неща, състояния... Понякога е трудно да се освобождаваме от заблудите, но трябва винаги да се опитваме да ги разпознаваме и да го правим, за да бъдем близко до себе си, което е най-ценното!...

Кrotalka, съгласна съм.

Този пост така ми върна чувството от преди две години! :) Дори погледнах с чиста детска усмивка към онова :) в чистия му вид :) Искам тук, у дома! :)
Както се чудя напоследък в какво огледало да се огледам, че да ме отрази правилно... блогът е добро огледало... ако си искрен със себе си!...
И не знайно защо чувството от поста ми върна и сладко чувство не към нещо друго, а към спомена за Тина и Марти :)) и връщането ни онази вечер :)))