Снощи след поста, след като гледах превюто на Beautiful world tour DVD :), и писах за него на См.:), при пускането за пореден път на "Ти си магия" ме обля такова сладко, топло, разливащо се чувство, събрало се и от предишните неща, че си казах "Трябва да съм в рая! :)"!!! :))) И това включваше и работите, и friends :))), и ... :), и всичко! :)))
Това толкова лъчисто чувство, при това без някаква конкретна причина в момента!, даже при наличието на... "антипричина" :))) - липсата на См., ме издигна толкова високо, че през него и не толкова добрите неща стигаха до мен като добри! :))) (И Ж., с която разговарях след това, усещах толкова топло!)
И си помислих - от кога го е нямало това безпричинно хубаво, високо чувство!
А преди точно там бяха моите владения - там във високото!... :)
Там, където се озовавах между нещата, онова там, което остава винаги там, и винаги непокътнато, каквото и да става навън! нещата не могат да стигнат до него!... :)
То може да е с различни проявления, но винаги е на едно и също спокойно и обичащо себе си място, и високо!... въздушно и леко!... :)
И снощи, като бях толкова в реалността (както съм от срядата, от енергията насам :), тя ме държи на това ниво :), и в това хубаво състояние, се чувствах така сякаш съм на меко, дебело одеалце, което е високо, а някъде по-ниско под него е водата!...

Днес :) следобеда след като си се попритеснявах по мое му си за предстоящи неща, трябваше да звънна на няколко телефона, а пък нямаше кой да ми отговори, нещо ми прищрака и почувствах чувството на обичане на себе си!
Помислих си, че може би то спасява - от това да затънеш в нещо... Каквото и да е, каквото и да казват другите, дали се справям или не, аз си обичам себе си! И си давам това, от което имам нужда! Отивам да се разходя!
Осъществих един успешен телефонен разговор, след който по навик щях да се посъветвам "Не се обяснявай!", но на това си отговорих "Ще си се обяснявам, ако искам! :)". Освен това от някъде излезе и се разлетя една много свободна за мене идея :))), свързана със свободата да изразявам радостта си и обичта...
Чувството и светло синьото небе с облачета навън ми напомняха за...  първи клас... разходка... училище... същото светло синьо небе... :)))... безгрижно щастие! :) Представих си се в градинката, как следвам слънцето през клоните на дърветата, и виждам в него усмивката на ... :) и си тананикам на ум How deep is your love :)
И там наистина го почувствах - как щом те има теб :), усещам любовта във въздуха :), във всичко наоколо :), в добрите дървета, в слънцето я разпознавам, виждам я изрисувана по небето!... :) И щом те има теб, сякаш целият свят ме обича! :) ... И никой не ми казва, че не съм правилна, защото не съм направила нещо както трябва, а по моя си несъзнателен начин... :)
...Близостта с природата, чувството!... :)