Имам проблем! Не е нещо лошо, а просто нещо, което трябва да бъде доведено до своето разрешение, а се е спряло някъде по средата към него и е затънало там в нерешителност, мъгла и мрачност... И колкото повече стои там, толкова по-тежък го карат да се чувства нерешителността, мъглата и мрачността, а те самите проникват по-надълбоко и стават по-концентрирани...

Хубаво е, че като го написах, сякаш погледнах към него от повърхността, и видях, че това е просто един проблем, целта му е да бъде разрешен, не е нещо страшно, не е нещо особено, и е нещо отделно от другите неща и концентрирано в себе си, прилича на едно средно-голямо кубче на Рубик, плуващо във водата на живота ми, на което трябва да се помогне да не слиза още надолу, а да се издърпа на горе... а това е по-лесно, когато го гледаш от горе... Е, да има много страни, поне няколко, и ти трябва да работиш по всяка една по отделно и паралелно, за да може нареждането по всички тях някакси да съвпадне...

Но е хубаво, че някак всички по-големи и по-дребни аспектчета на проблема успяха да се съберат в репликата "Имам проблем!". Сякаш ги събрах в една торба всички на едно място и сега мога да я нося без да има нужда да се вглеждам във всички отделни неща в нея...


В опити да събера двата края...

Странно... дали случването на нещо "познато лошо" може да... върне нещата по местата им?... Да те накара да се събудиш, да осъзнаеш мястото, на което си... и да се сетиш това, което си забравил, за което си заспал - че това, което следва, е да продължиш нататък!... и нямаш основания да не почнеш да го правиш, при това с усмивка, с желание да живееш така както искаш, защото си минал вече през това да се измъкнеш от пропастта и вече си на сигурно!...
Може ли нещо лошо да е всъщност нещо добро?... :)

Да, има проблеми, има положения, състояния и нагласи, които не искаш в живота си, които искаш да подобриш... но общо взето ги знаеш - кои са, от какво са - и това ти дава известен контрол над тях!...

Наистина се опитвам да измисля начин да свържа двата края... В момента нещата не са ми ясни, мъгляви са ми, сякаш се намирам в някакво заплетено кълбо от конци, които виждам при това през мъгла - виждам част от едното, края на другото, началото на третото... а в такава бъркотия е трудно да разбереш и свържеш правилно нещата... Сякаш нямам отправна точка, не мога да си намеря такава!... Имам няколко големи неща в настоящето си, обаче някак не мога да хвана едно и то да ми е ориентир - въжето, за което се държа, вървейки напред... Нима никое не е толкова важно?... Някак смисълът се е размил... Те са като големи топки, които се въртят около мен, обаче не мога да хвана и управлявам движението им, да ги обуздая...

Май двете неща, които ти трябват са - 1) отправната точка/ целта, които ти дават смисленост, а от там стабилност и сигурност в пътя и това, което правиш; 2) място за приютяване - някакви твои си занимания или човек, или просто място в теб...