Searching my soul :: Опа!. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.06.2007 02:24 - Опа!...

Автор: anially Категория: Лични дневници

Прочетен: 641 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.06.2007 02:41

Подхлъзнах се... и паднах!... Както се бях извисила на високото като простеляна птица паднах като през празно пространство чак до долу... До първите дупки на самия под с дълбочината на стъпки... или локви... Поне мисля, че са първите... и няма накъде повече да се пада... те са последните празнини в твърдата земя... И като че ли са някак плитки... колкото и да са преизпълнени с чист ужас... По-скоро като вдлъбнатини от нещо тежко паднало, но не успяло да направи по-големи дупки...
Първо започна да ми става болно, но някак съзнателно болно - стабилно държах себе си, контрола... и болното... - обхващах го, беше малко и беше в ръцете ми, виждах го и можех да го докосна и да усетя допира му от всички срани... После обаче то се разшири, заобиколи мен от всички страни, не можех вече да го обхвана с ума си, защото беше и зад мен, където не можех да го видя, потопих се в него, стана хаотично, объркано и неразбрано... Тогава вече не го държиш, ами си в него, то те е хванало... И започваш да се губиш в гъстото... и когато изплуваш малко над повърхността, опитвайки се да се изкатериш по водата като удавник, това, което виждат очите ти, е някак непознато, и не можеш да се сетиш кое време и пространство е в реалността, и кой си, и какво беше в предишния миг, и какви неща държеше... Виждаш само, че плуваш в едно тъмно синьо-сиво море, гъсто като мазут... и околното е придобило същия тъмен и мазен цвят, и дори вали такъв дъжд, който допълнително размазва всичко...
И трябва (1) да се хванеш за въженце и да се издърпаш, и по скелето да се изкачиш на горе... Но скелето е разклатено, защото са разклатени основите... Дали не трябва да намериш някаква от някъде стабилност докато си още долу... Да обиколиш този приземен етаж, мазето всъщност, да потърсиш (2) хоризонтална конпенсация... а такава определено има, въпросът е да опиташ да си спомниш нещо в по-ясни очертания, за да го направиш нещо по-твърдо, в което да можеш удобно да седнеш - и ето - имаш вече основа под себе си, с която да се движиш дори в размазаното... или да направиш (3) трансформация точно в сърцето, във водовъртежа на огъня, на... трудничко ще да е...
А бях на такова хубаво място... :-) Може би отколкото по-високо тръгнеш да падаш, до толкова по-надолу пропадаш... Имаше и подготвителни занимания... "разчистването" в сряда, "срещата" вчера сутринта, която мачка самочувствие, затъването в нечие чуждо море днес сутринта, пускането на някой някъде, където не трябва малко по-късно, притискането от предстоящи неща, които така и не успях да направя...
Постепенното и бавно издигане беше на няколко нива... първо едни очи, за които се закрепих, опитвайки се да игнорирам всичко друго наоколо, защото от разконцентрирането болеше, после малко усмивки и смях... после още една усмивка :-), после... докато усетих лек полъх на приятно отново да прошумолява под носа ми, като хартийка от бонбон... хм... удоволствие?... Да, (4) удоволствието е важно - това, което получаваш от реалността - то е нещо като реалността да ти бие шамар, за да се събудиш!... Да, отрезвяващо, връщащо те тук и сега... като остър мирис на кафе рано сутрин... като плисване със студена вода късно вечер, когато ти се спи...
Дръж реалността, намери отново реалността - (5) чрез нещата в нея, напипай ги отново... Трезв поглед... Отвори очи... И какво още?...

Нагоре

Тагове: ОПА,

Гласувай:

Подобни постинги

ОпА
Опа! Инфлацията в еврозоната е май малко...
Опа!

Следващ постинг

Предишен постинг

***

Коментари

Няма коментари

Търсене

За този блог